– Здравейте д-р. Шишкова, освен че сте един от най-добрите гинеколози в град Пловдив и областта – кратка визитка, какво друго може да кажете за себе си?
– Да започнем от там че аз съм от онази категория гинеколози, които обхванаха периода на прехода. Работила съм и преди и по време и след промените. Моето мнение, на базата на опита ми досега, е че може би в годините преди промените работихме по-добре в областта в която аз работя, имайки предвид, че тогава нещата бяха канализирани, тогава провеждахме профилактика, тогава някак си уважението към лекаря беше на ниво. Пациентите се допитваха до нас, не че сега нещата са различни, но с времето се промени връзката между лекаря и пациента. Какво означава това – ние преглеждаме и имаме доминанта дали ще бъдем санкционирани или не, и това неминуемо рефлектира върху отношението ни към нашата професия. Другият момент, който ми прави впечатление, може би в годините на съвременните комуникации и технологии младите жени и момичета неглижират нашето мнение, информацията, която получават от интернет и „чичко Гугъл“ ги учи какво ги боли и как трябва да се лекуват и според мен там се разминават нещата. Другото ми впечатление е фолк-манията, която е обхванала днешните момичета да приличат на фолк звезди, а именно с голи кръстчета, леко облечени, това много зле се отрази на здравословното им състояние. Говоря за заболявания, зачести проблема със стерилитета, и т.н. Това е като цяло като погледа от работата ми на акушер-гинеколог.
– Колко години се занимавате с тази работа?
– Близо 30 години работя в тази област.
– Точно затова имате дълбок и широк поглед върху тези проблеми. Казвате интернет и „чичко Гугъл“ са вредни относно проблемите при болка, но подобряват ли те културата на българката или нямате такива наблюдения, защото когато ни боли нещо и се допитваме до чичко „Гугъл“ в повечето случаи той ни дава грешни насоки и представи, но знаят ли младите българки какво да правят когато им дойде цикъл, когато решат да забременяват?
– Аз не съм против този вид информация, определено момичетата знаят много, четат много, мисля че проблема е там че се губи връзката между лекар и пациент. Жената идва в кабинета с готова диагноза и не слуша това, което аз й казвам. Относно културата и информацията смятам, че младите са много добре информирани, знаещи и можещи. Пак от моя опит искам да кажа, че имам дъщеря, която е тийнейджърка, и в училището, в което учеше аз изнасях лекции и децата бяха безкрайно информирани и знаещи.
– Винаги през годините се е водил спора за майки-пушачки. От една страна тезата е че трябва да се спрат цигарите, от друга че трябва да се намалят. Вашият опит какво показва?
– Първо аз не съм пушачка и това е нещото, за което воювам. Поначало тютюнопушенето е вредно за бременната. Една от основните причини за това, е че то води до спазъм на съдовете, а бебенцето се храни от кръвоносните съдове на матката – това респективно води до недостатъчен добив на кислород и се стига до недостатъчно развитие на плода. Така че аз на моите бременни препоръчвам да редуцират до колкото е възможно пушенето на цигари. Кафето не е толкова вредно, колкото са цигарите.
– Относно кърменето – някъде през 90-те години имаше една мода да се бият едни специални инжекции, за да не се нарушава цялостта на бюста. Какви са обаче плюсовете за бебето и съответно за жената и има ли такива?
– Относно жената – майките се притесняват, че кърменето нарушава формата и структурата на гърдата и съответно я деформира, но смятам че когато една жена е достатъчно зряла и е решила да стане майка, си заслужава да жертва нещо от своето тяло в името на детето, което създава. Относно кърменето спрямо детето смятам, че това е най-здравословно и най-добрата храна – най адаптираната, относно коликите. С кърмата на майката детето получава необходимия имунитет и в периода на кърменето детето е защитено от заболявания.
– Да, но Ваши опоненти казват че сега има нови технологии, нови изкуствени млека, които наподобяват до 90% майчината кърма. Кое е това различното, което го има в кърмата, но го няма в изкуствените млека?
– Кърмата е естествен продукт, естествен белтък и колкото и да е адаптирано млякото то при всички случаи има консервант, който би го съхранил. Много често бебетата реагират със запек, не винаги се адаптират към тази храна, стават алергични. За мен кърменето е физиологичен процес, който мисля че не трябва да бъде пренебрегван.
– Следващият ми въпрос е относно бактериалната среда. Едни от вашите колеги казват че не пречат и трябва да се използват антибактериални сапуни, а други казват да не се използват , защото се променя средата. Вашето становище какво е?
– Моето мнение е че трябва да се използват продукти , които се продават в аптеки, което означава, че са клинично изпитани върху пациенти и неминуемо съдържанието на консерванти или оцветители е адаптирано към ph-то на влагалището. Ние лекарите сме безкрайно против козметичните фирми, които предлагат интимни гелове, а много често от тях нещата се усложняват.
– Коя е подходящата детеродна възраст за една българка в съвременната социална обстановка?
– Преди години, когато започнах работа, жените раждаха на 18-19-20 год. Сега жените учат, реализират се професионално и мисля, че след 25 години, когато човек се чувства пълноценен и зрял, е нормално да има дете. На запад и след 45 години жените раждат, така че ще гоним техния стандарт.
– Но статистиките показват, че Европа застарявя, не само България. По последни данни на НСИ 15 % от населението на Европа са деца до 15 год., а за България 13,6% , т. е. малко се раждат деца. Не е ли причината в това, че жените решават да раждат в по-късна вузраст и това им отнема шанса за второ дете?
– Това е един от факторите, и може би социалният фактор е другият, който оказва влияние върху детеродната функция и способност на жените. Много работодатели не желаят служителите им да отсъстват често и вероятно това са нещата, които оказват влияние върху тези проценти.
– Говорихме че българката има по-голяма култура относно тези процеси – раждане бременност и след раждане. Има ли обаче такива които планират? Какво показва вашият опит? Младите хора, които се чудят какво е това да планираш бременност – нека им дадем няколко съвета:
– Напоследък младите са доста образовани, много четат много знаят, запознати са с подготовката на жената преди бременност и по време на бременност. Мисля че по-голям процент от жените планират, особено, когато вече е осъзната възрастта и има силно желание за бременност.
– Какво трябва да направи една жена, която иска вече да има дете. ЧВие какво бихте посъветвали да направи една жена, която психологически и емоционално е узряла да стане майка?
– Първо си прави един съвсем щателен гинекологичен преглед, на който се установява какво е състоянието на матката, на другите органи и ако няма никакъв проблем я съветваме да приеме медикаменти, които да подготвят организма към настъпващата бременност. Напоследък жените идват и се консултират какви медикаменти да приемат, за начина им на хранене, начина им на живот, как да подходят, за да може да имат една нормална и успешна бременност.
– Какви са случаите от вашата практика, когато от тези изследвания стане ясно, че има някакъв проблем – хормон, бактерия или друго, което пречи на бременността? Как реагират жените в такива случаи?
– Първоначално приемат информацията доста стресиращо, но след като им бъде обяснено, какви са последиците, какви са усложненията, се успокояват. Много зависи в кой етап от бремеността се диагностицира съответното заболяване. Когато е в началните месеци нещата по съвсем друг начин се преживяват от пациентката, докато когато е в напреднала бременност е много травмиращо за самата жена. Затова е най-добре всичко да бъде профилактирано. Ние затова правим определен тип изследвания още в самото начало на бременността, които ни показват какво е състоянието на жената в момента, за да може ако има някакви отклонения да се реагира своевременно. Затова са и тези генетични изследвания, които се правят в съответните триместъри – да не се травмира пациентката, тъй като с напредване на бременността връзката майка -бебе става все по-силна.
– А може ли с тези тестове, тъй като сега вече технологиите напредват, да се открият такива неща още преди забременяването. т.е. какъв тест е задължително да си направиш преди да забременееш, за да си спестиш подобен проблем?
– Има такива пренатални тестове в генетични лаборатории, при които с вземане на венозна кръв, в зависимост от това какво търсим, се упоменава в съответния тест. Нещата са на 100% сигурнии и по този начин пациентката има информация дали има някакви отклонения в нейния организъм, които биха довели до болестно състояние.
– Така като ви слушам имаме напредък в етапа на профилактиката. Къде са проблемите във Вашия сектор относно превантивни мерки, самата бременност, следродилния период? Къде системата куца в България?
– В Здравната Каса! Това в кръга на шегата, но попринцип някаде там се губят нещата, защото ние имаме регулативни стандарти, с които сме задължени да се съобразяваме и когато ги превишим или нарушим сме санкционирани. А неминуемо в хода на една бременност настъпват различни промени, които трбва да се следят адекватно. Например ние имаме право три пъти да правим ехография на една бременна, а това е малко за период от девет месеца. И оттук се къса връзката. Отделно самите пациенти обичат да ходят от лекар на лекар, а моят съвет е най-добре човек да вярва на един колега, защото всеки от нас има стил и модел на работа и понякога не са единни.
– Стигаме до вярата в лекарите. Има една практика отскоро родилките да си избират екип. Какво е Вашето наблюдение ,това действащо ли е, има ли по-добри резултати или просто си вървим по старата система?
– Определено за мен има по-добри резултати, защото раждането е един психологичен момент, в който освен желанието го има и момента на страх. Така че когато човек избере екипа, на който има доверие нещата са съвсем различни. Когато работих в Девин бях опитала варианта на раждането да присъства съпругът – оказа се не толкова добра идея, но все пак пациентката се чувства различно, когато е в ръцете на хора, на които вярва.
– Точно ми отгатнахте другият въпрос. Как се променя бъдещият татко по време на бременността. Какво е отношението на българският мъж към родилката?
– Мисля че е много позитивно, те преживяват това, което вълнува жената, страдат с нейните болки, идват заедно на консултация. Дори бих казала, че жените задават по-малко въпроси отколкото бъдещите татковци и почти винаги пристигат заедно на преглед.
– Говорим за тези двойки, които са успешни, но над 300 хиляди български двойки се борят със стерилитета. Имате ли наблюдения и нараства ли този брой?
– Моите наблюдения са, че процентът на стерилитета се е увеличил. Първо защото преди време трябваше да минат две години, през които жената да не може да забременее, за де счита това за стерилитет, сега времето е занижено. Второ заболяванията при младите хора се увеличиха на фона на модата, която следват младите момичета, както и безразборния секс. И трето вече процентите за причина на стерилитета при жената и мъжа е 50/50 .
– След като една жена роди какво е Вашето наблюдение? Преди имаше много сериозни консултации – ходиха специализирани работници по домовете, гледаха средата, допитваха се до майката. Сега този процес как изглежда?
– Нещата не са така така, както бяха преди, но колегите педиатри наблюдават много активно. Въпроса е там че младите хора, четейки много, гледат децата си по различни схеми. Едни са привърженици на американската, други на английската и тук се получава разминаване, но като цяло механизма е един и същ. Много лоша тенденция е, че напоследък майките масово се отказват от имунизации на малките деца. Това аз не мога да го приема като адекватно поведение.
– Бабинден е много български обичай, още от езическо време. Имате ли спомен от първата ви родилка или някакъв ярък спомен от вашата практика?
– Аз съм зодия рак и всичко в живота си постигам много трудно. В годините, в които работих в град Девин първото ми секцио си спомням много добре. Ние в малката болница работихме в екип с колега хирург и като влизаме в операцията се оказа че 10 мин. не можем да извадим бебето, защото при отваряне на матката, то тръгна с рамото и ние не можехме да го обърнем. Накрая коментара на колегата хирург беше „Какво направи Марийке? Как успя да гоизвадиш?“, но аз и до ден днешен не мога да кажа как го направих, просто в момента реакцията ми беше такава.
– Вие виждате началото на човешкия живот, какво става когато видите вашите бебета вече порастнали?
– Много е приятно като факт, защото напоследък много от моите бебета вече са бременни и понеже аз съм работила в Смолянския край и когато си отида и дойдат на преглед пациентката казва – д-р Шишкова, аз съм родена при вас, и много приятно му става на човек, защото вижда плода на своя труд, който обича.
– А какво е усещането да вдъхвате живот, защото благодарение на вашите действия се ражда живот – вие сте много важни хора?
– Аз много пъти съм казвала че не защото съм акушер-гинеколог, но мисля че професията ни е много отговорна. Ние отговаряме за два живота. Много ни е трудно – тече пот по гърба ни и в момента, в който изплаче детето ти идва да литнеш. Това е чувство, което пожелавам на много колеги, които искат да бъдат гинеколози да го изживеят.
– И като на празник като на празник. Да си пожелаете нещо за Вас самата и за хората които сте отговорни за живота?
– Може би здраве, успехи, и да имаме повече бременни, хубави, слънчеви жени, които да носят радост, както бременността на тях , така и те на нас.